0886 780 900
info@cognitivetrainings.com

Single Blog Title

This is a single blog caption
9 яну 2015

Японска вишна

/
Публикувано от
/
Коментари0

Казват мъдреците, че всеки човек трябва да посади поне едно дърво в живота. Идеята ми хареса и реших да се включа в статистиката. Реших да бъде японска вишна. Реших да бъде поставена в саксия от камъни, формиращи ин и янг, в обширна градина с ограда от жив плет, из която тичат деца, кучета, съседски котки, сякаш излезли от филм на Фелини, разнасят пръст и трева с мокрите си нозе, върху току що измит под от оранжево керемидена флорентинска керамика, поставяна около година от двама истински майстори на гурбета. А тя нежно служи за фон на изискани старинни мебели от махагон, орех и дъб, спокойно показващи красотата на изминали епохи под горделиви полилеи от кристал, желязо, мед и месинг, през които проблясват скъпи енерго- пестеливи крушки. Излъчваната светлина указва прехода между третата и четвъртата индустриални революции. Както го нарича един познат режисьор, от класовото към монополното „обедване“. Това в времето в което живея, все пак. Времето, в което скоростта на циркулация на информацията често изглежда по-важна от нейното съдържание. За щастие, с минимално усилие, старинни полилеи могат да бъдат пригаждани към всякакви крушки.

Като по поръчка, настойчивото им трептене, проектира въпрос в зоната на Брока, гласящ:  „Кой има времето да бърза бавно?“.

„Ти!“ отговаря глас отвътре, насочвайки, за доказателство, вниманието към японската вишна.  Усещам, че гласът е хванал същността. Въпреки това, доказателство улавя част от каквото имам предвид. По желание на собственото ми упорството, поемам четири, пет дълбоки глътки въздух като да се подготвя за познат вътрешен разговор и изпускам бавно въздуха. Разсейвам се, заглеждам щъркеловото гнездо, бонус в моята скромна идилийка и опитвам да запечатам колкото се може повече различни модалности към момента. Ще ползвам усещането, когато ми се наложи да се върна за малко почивка.  Поглеждам зелена количка. Тя спи. Имам на разположение почти три часа за да си свърша работата. После ще се събуди гладна все едно е първото хранене за деня. Поглеждам вишната и се връщам обратно в мислите си. Тъкмо започвах да пиша по теорията за изграждане на понятията предложена от един професор от университета в Атланта. Нарича се теория на симулациите и ситуираните концептуализации. Накратко, мозъка преработва сценарии с помощта на други частично асимилирани сценарии. Основен стимул е заобикалящата среда, от която сетивата събират информация от преживяванията. Оформят се с времето безброй сценарии или симулатори (на технически език), които се оформят като понятия. Понятията се разглеждат като умения или динамични схеми, които биват задържани и комбинирани от различните сетивни центрове като структурни процеси, за активиране при поява на подобни външни или вътрешни стимули. Тъй като ситуациите в живота са по често различни, мозъка ползва симулациите за да доизгради преживяванията, което води до изкривявания, на действителността. И още, изкривените несъвпаднали модалности служат като източник на хипотези. Сценарии, които участват в други сценарии. Колкото по-често се ползват определени симулации, толкова по-бързо са извиквани. Нещо като несъзнавани навици на мислене. Освен това активирането на дадени модалност активира модалности и симулации свързани с различни сетива. Например една ябълка има симулации за вкус, цвят, форма, също така сценарии за покупка, бране и т.н. Но мозъка предлага сценарии не само за покупка на ябълката, а в зависимост от целта може да предложи сценарии за покупка на други плодове или сценарии за изваждане на портмоне и др. Резултатът е безкрайно преплитане на сценарии, при което различните корови центрове се активират. Така например, когато гледа мач по тенис, един професионален тенисист получава активиране на зрителни и моторни центрове свързани с определеното движение, докато при новака, активирането на движението отсъства.  Ако картинка започва да придобива форма, нека допълня, че голяма част от тези симулации са несъзнателни процеси и че достигат съзнаваното като ментални представи. Интересно, нали! Работя с тези ментални програми, защото избягват ограниченията на всякакви методи и позволяват индивидуален подход към личната нужда или желание и така дават по-бърз и ефикасен резултат. Как работи процесът?

Ако сте се увлекли по темата и има още много за увличане, добавете поддържаща главната роля – вниманието – и ще получите мощен инструмент за промяна. Една от функциите на вниманието е да селектира вътрешните и външни стимули, после симулациите си действат. Пробвайте да го контролирате около желана цел и ако не заспите, ще видите колко различни филми ще ви се покажат по дадена тема. Работата с вниманието е, че когато се контролира от онзи на когото принадлежи, симулациите предвиждат неговите стъпки и включват познатите програми, произвеждайки сходни резултати. За това е необходима практика. При външно движение на вниманието и нямам предвид будно състояние, не хипноза, се възбуждат и симулации от други рядко използвани или често използвани за различни цели симулации. С други думи, мозъкът и тялото са в непрекъсната подготовка за нуждите ви, стига да са в синхрон със средата, времето, менталното и емоционалното състояние, спомените, решенията, езика или да можете да достигнете точния сценарии за милисекунда. За съжаление повечето страхове, фобии, грешни решения, обърканост в дадени моменти, депресии, чувство за малоценност, проблеми в семейството, работата, липса на удовлетворение, войни в семейството, грешни подходи в мениджмънта или провали и всякакви подобни, върху които се лепи с лека ръка етикета „стрес“,, са продукт от преплитането на такива сценарии около двусмислени социални, политически, лични и каквито се сетите стимули. Възможно е обаче вашата японска вишна да ви заведе в Япония или да бъде основа за важно житейско решение!

Могат ли да се управляват краткосрочната и дългосрочната памет, езикът, поведението, възприятието? Да се преплитат, както искате? Естествено! За това иде реч. Надявам се за това сте записани в този нюз летър. Нещо мърда изпод завивките в зелената количка. „София е будна. Боже!, Кога изминаха три часа?“

Нека добавя само още нещо за вишните. На японски, „вишна“ се нарича „сакура“, а преведено на български е „гледам“ или „разглеждам на цветовете“.

Е! до скоро…..Ако някой желае, е добре дошъл на 5 и 6 юли на курса, „НЛП за 2 дни“ в София и през есента в София или Варна на „Практика“. Датите ще видите вдясно. На всеки един, прекрасен ден желая и Виждайте цветовете!

Leave a Reply