0886 780 900
info@cognitivetrainings.com

Single Blog Title

This is a single blog caption
9 яну 2015

Какво е Хипнозата? Какво повлиява?

/
Публикувано от
/
Коментари0

Здравейте, започваме годината на Дракона с една магическа тема, Хипнозата.

По-долу ще откриете, отговори на някои основни въпроси свързани с хипнозата като метод на съзнаване и информация за предстоящото обучение по „Хипноза и Хипнотерапия“ с водещ най-прочутия Хипнотерапевт в България, Иво Величков. Иво ще ви покаже в какво точно се състои хипнозата и как може да бъде използвана за терапевтични и други цели.

КАКВО Е ХИПНОЗАТА?
Какво е хипнозата? Съществуват толкова много мнения и идеи. Точна наука ли е? Има ли абсолютно определение? Как работи? Работи ли?

В миналото хипнозата имаше лоша слава. Дълги години бе обвита в мистерия – наследство от средновековието. Предполага се, че магьосници, вещици и чародеи се използвали хипноза в своите ритуали и черна магия. И до днес има хора с остарели схващания, които още се страхуват от хипнозата. Те вярват, че чрез нея някой контролира съзнанието им. Наистина ли хипнозата упражнява контрол върху съзнанието?

Преди да отговорим на този въпрос, нека разгледаме част от историята на хипнозата. Не знаем точно кога е била създадена, но има основания да вярваме, че Господ е приспал Адам по някакъв начин, взел му е реброто и е направил Ева. Това вероятно е първият случай, когато човечеството е изпитало силата на хипнозата. Слушали сме и истории за храмове на сънищата на древните гърци и египтяни, където хора са били приспивани, за да се събудят, често излекувани от своите болести.

През 18-ти век във Франция на сцената излиза Антон Месмер и помага на доста хора чрез т. нар. „животински магнетизъм”. По същество това явно е било форма на внушение. След известно време завистливи медици провеждат разследване и той бива прогонен. Именно от неговото име произхожда и английската дума „mesmerize” – хипнотизирам.

Доста по-късно английският лекар Джеймс Брейд решава да се запознае по-отблизо с този феномен. Той установява, че фиксирането на погледа води до хипнотично състояние. Термините „внушение” и най-вече „хипноза” са създадени от него. Хипноза всъщност означава сън. Брейд казвал на своите пациенти: „Много ти се приспива”, а когато настъпи моментът и: „Събуди се”. Терминът „хипноза” остава, въпреки че, както той по-късно установява, е неточен.

През това време църквата проповядва, че да изпитваш болка и страдание е благородно. Представете си само! По това време приятелят на д-р Брейд, д-р Джеймс Есдейл, докато служи в Индия, провежда сериозни проучвания в областта на хипнотичната анестезия, което довежда до драматично намаляване на смъртността сред ранените войници. Есдейл пише доклад по случая и го изпраща до Обществото на британските лекари. Приет е с насмешка от колегите си (да ви се струва познато?), а откритията му са отхвърлени. Защо тогава индийците приемат хипнозата, а британците – не? Възможно ли е индийското общество вече да е било достигнало до състояние на променено съзнание – до идеята за висш аз? В крайна сметка, не е ли изумително, че днес тези идеи най-сетне са радушно приети в нашето високоразвито и окултурено общество? Но в онези години хипнозата си остава в сферата на окултното и черната магия.

„С всеки изминал ден състоянието ми всячески се подобрява”. Звучи ли ви познато? Тези думи са казани от френския фармацевт Емил Куе през 1900 г. Негово е и откритието, че хипнозата всъщност е автохипноза. Именно! Самовнушение. Той отнася идеите си в САЩ, където обаче го посрещат с подигравки. Хипнозата за пореден път бива свързана с мистиката.

Книгата „Хипнозата и поддаването на внушения” на американския психолог Кларк Хъл е публикувана през 1933 г. в САЩ, където започва да се създава сериозен интерес към темата. През 1937 г. е написана „Мисли и забогатявай” на Наполеон Хил. Тя се базира на самовнушението и визуализацията (хипнозата) и е прочетена от милиони. Благодарение на нея хората научават, че Андрю Карнеги и други богати хора използват тази техника. Вярвам, че това и до днес си остава една чудесна книга. Но хипнозата все така е недостатъчно популярна. Един млад психиатър, Милтън Ериксън, създава техника, която днес наричаме „разговорна хипноза” и в която той е изключително добър. Работейки с тежкоболни пациенти, Ериксън постига фантастични резултати. И въпреки че Американската лекарска асоциация отсича, че хипнозата е безполезна и на два пъти му отнема лиценза, Ериксън отдава живота си на тази наука и вкарва хипнозата в сферата на медицината. През 1958 г. Асоциацията най-накрая решава да признае хипнозата за приложима форма на лечение, която, ако не друго, поне не вреди. До смъртта му през 1980 хипнозата не само е приета, но и Ериксън е признат за истинско величие и е изучаван както от психолози, така и от лекари.

В друга част на Щатите д-р Дейвид Роланд Добсън, психолог и клиничен хипнотерапевт, продължава да развива хипнозата и създава Комуникация различна от съзнателната и Психология без грешки. Работата на Ериксон и Добсън е доста сходна, въпреки че двамата се срещат чак малко преди смъртта на д-р Ериксън. А разбира се, добре е да помним, че д-р Ричард Бандлър използва модела на Ериксън и Дейв Добсън и е един от най-блестящите хипнотизатори на нашето време. Бях благословена д-р Бандлър да ме обучава по НЛП и РЧП, а партньорът ми в живота и в професията Дейв Добсън бе моят треньор по Комуникация различна от съзнателната.

И така, какво е Комуникация извън съзнателната? Буквално всичко, което правим, начинът, по който го правим, е комуникация. Освен това е известно, че само малък процент от нашата комуникация е вербална, а далеч по-голям процент е невербална, или извън нашите съзнателни усещания. Предпочитам да наричам този аспект „извън съзнателен” (Това не бива да ни изненадва, предвид множеството задачи, които ежедневно контролира съзнанието ни, като координиране на мускулите ни при ходене, помнене как се връзват връзките на обувките, и т. н. Извън нашите съзнателни усещания, ние правим нещата, без да мислим за тях.)

А сега едно малко отклонение (макар и не съвсем отклонение). Да ви се е случвало да се прибирате с колата си към къщи и изведнъж да установите, че се намирате в гаража си, без да си спомняте как сте стигнали до там?… шофиране в транс. Да четете книга, която така ви е погълнала, че напълно сте се идентифицирали с някой от героите?… четене в транс. Или да кажете нещо на човек, загледан в телевизора?… гледане на телевизия в транс. Това е така нареченото променено състояние на вглъбяване или транс. Ние прекарваме живота си, движейки се от едно състояние на транс към друго. Така че защо да изберем само онзи вид транс, който ни върши работа? Нима е толкова просто? Как да използваме тази си способност, за да постигнем положителен резултат по отношение на поставена цел? Да направим промяна в живота си, в себе си, да сме по-успешни в онова, което правим.

Днес ние си даваме сметка, че хипнозата е контрол върху съзнанието – това означава, че човек сам контролира собственото си съзнание. Хипнотизаторите са само екскурзоводи. Хипнозата е състояние на почивка с повишено чувство на осъзнаване. Всеки един от нас е велик хипнотизатор. Ние вече вярваме, че голяма част от промените се случват на подсъзнателно ниво, иначе защо не можем да решим да променим съзнателно нещо и да го направим? Както казва Милтън Ериксън, пациентът си остава пациент дотогава, докато съзнанието и подсъзнанието му не постигнат състояние на рапòрт. Защо мнозина посещават хипнотизатори, които да им помогнат да спрат цигарите, да отслабнат, да им помогнат да си поставят лични цели и да направят редица други промени? Първо, защото е изключително важно да работите върху тези проблеми с помощта на обективен наблюдател. А и защото хипнозата ви позволява да изпратите на подсъзнанието си сигнал за желаните от вас промени, докато съзнанието ви си почива. Тя може да разреши вътрешните ви противоречия. Голяма част от мисленето, което ръководи действията, ни се случва на подсъзнателно ниво. Информацията, приета от подсъзнанието, определя „първоначалните ни впечатления”. Феноменът интуиция се базира на огромното количество информация в подсъзнанието. Ние често не знаем защо правим определени неща, тъй като сме под въздействие на спомени, чувства, опит и друга информация, която не осъзнаваме. Трябва да гледаме на различното от съзнанието като на огромна база данни, от която да черпим. Съзнанието ни може да се научи да взема от там информация, което да подобри целия ни живот. Всичко това може да бъде постигнато чрез хипноза.
Гледайте другите за да видите себе си

Днес прочетох една статия в блога на една журналистка от Scientific American Mind, в която представяше резултатите от едно изследване. Според него, твоята способност да бъдеш успешен зависи от много фактори из между които: интелект, емпатия, самоконтрол, талант и постоянство. Но важен фактор, може би най-важният е начинът, по който възприемаш хората около себе си, онова което в НЛП наричаме твоето възприятие за тях.
Това ново проучване сочи, че твоето умение да правиш, твоето умение да създаваш рапόрт е тясно свързано с представата, която имаш за другите. През каква призма ги виждаш? Например, вярваш че твоите колеги са умни или глупави?
Може би нямаше нужда от проучване, защото всички знаем тези неща и въпреки всичко си заслужава да ги помним.
Мненията за другите (и тези, които имаш за себе си), влияят силно върху твоят начин на мислене и способности.
Този компонент се нарича „психически капитал” и е смесица между: вярвания за авто-ефикасност, гъвкавост, оптимизъм/надежда за бъдещето. На кратко, това е способността (която произхожда от неврологичните нива вярвания, ценности, идентичност) за превъзмогване на трудности и продължаване напред.
Не случайно, който има успех, има все повече, който има трудности успява все по-малко, създавайки един омагьосан кръг. Мисля, че в спорта имаме някои показателни примера.
За съжаление, тези вътрешни характеристики са трудни за усещане и измерване. Често са неосъзнати или ги прикриваме.
Питър Хармс, психолог и изследовател от Университета в Небраска, казва:” Хората са често неосъзнати по отношение на онова, което е нормално за тях: Хармс казва още, че най-подходящият начин за да се разберат мненията на един човек за него е като се попита какво мисли за другите. Често, хората не ти казват истината за себе си, но са „щедри”, когато говорят за другите.
В своят тест, кара другите да говорят, не за някой реален човек а за въображаеми хора представени чрез рисунка. По този начин си по-свободен да се изразиш. Сходен е с теста на Роршах, но е асоцииран с картина вместо с петно.
Когато хората видят рисунки, проектират характеристики от личността и умения, които без значение дали притежават, желаят. Между многобройните въпроси има някои интересни:
• Струва ли ти се уверен в себе си и в своите умения?
• Мислиш ли, че може да се съвземе от една лоша шега?
• Мислиш ли, че е убеден, че може да постигне целта?
• Очаква ли хубави неща в бъдещето?
За всеки отговор се дават точки. Колкото повече, човекът вярва, че хипотетичната личност е способна да извършва тези неща, толкова повече точки се дават.
Разбира се, когато били изследвани мениджъри, било открито, че който има повече точки, мотивира другите по-добре, вярва в сътрудниците си създавайки истински лавинообразен ефект, (наречен още ефекта Розентал).
Същото важи във всяка друга ситуация: приятелство, семейство, деца и пр.
Който познава ефекта Розентал, знае, че благодарение на нашите вярвания и очаквания, повлияваме поведенията на другите, докато ги направи да бъдат, това което вярваме, че биха били(за добро или за лошо).
Знаехме това. Друго, което знаехме, но тук ни подсеща е че често проектираме нашите вярвания върху другите. В едно упражнение, което правим в Убеждаване и Въздействие това преживяване е изяснено на всеки участник.
Възможно ли е ние всички да сме глупави, но глупавия да си ти?
В моят случай е гарантирано. Всичките пъти, (както през тези дни), когато проектирам върху някой, моите заключения, усещам, че човекът е едно огледало, в което виждам моите ограничения мислейки, че са неговите.
Какво хубаво съвпадение е че стигнах до тази статия случайно точно днес, когато ми беше нужно да я прочета. Какво Съвпадение!

Leave a Reply